Змеица е едно от многото села на територията на страната, а името му може да се изписва с й вместо и. Аланджиево е старото име на населеното място, а е разположено в община Доспат. Областта, в която се намира, е Смолян. Следователно не е трудно за познавачите на родната география да отгатнат, че това е южната част на България. Виденица е най-високият връх и точка в селото, иначе районът тук е силно планински. Гьоз тепе е името, което е дадено преди това на върха, като е точно измерена и стойността на височината. 1652 метра е въпросната стойност, но това е още и надморската височина за региона. На въпросния връх има категорични свидетелства под формата на останки, които говорят за наличието на живот. Най-известно е светилището от времето на тракийските племена, вероятно второ по значимост за целите Родопи. Дали това наистина е така, едва ли е възможно да се докаже.
170 на брой са жителите на село Змеица по времето, когато на страната остават осем години до освобождението от турско робство. Всички те живеят в петдесет къщи, следователно това значи по трима души в една къща. Трябва да се има предвид, че не всички семейства са били пълни било поради смъртта на единия от мъжа или жената или пък нямането на деца. 605 са жителите, когато се прави преброяване на населението през 1926-та година. Но най-много са сякаш данните за 1934-та – годината на преврата от 19-ти май и въвеждането на безпартийната система. Превратът е извършен от военните, а десет години по-късно на власт идва ОФ. Във въпросната 1934-та се наблюдава прираст на населението с осемдесет човека, а 972-ма са те само две години след идването на комунистите. Ако трябва да свържем с още нещо значимо този период, това определено са национализирането на фабрики и предприятия и постепенното създаване на кооперативни трудови стопанства. През 1956-та тук вече живеят 1 130 души, но още повече са те през 1965-та. Може би тогава населението е най-много – 1 510 души. Напоследък като на много други места се наблюдава редуциране на хората поради миграцията на по-младите.
Вакъфите в Княжество България са нагледно изобразени в редица документи, а един от тях конкретно касае село Змеица. Те допринасят в полза на ислямизираните райони на Балканите, какъвто е случаят и с България. Също така това включва и подпомагане на образованието и извършването на благотворителни дейности, но важното в случая е 1920-та година. От тогава датира този документ, иначе той се отнася за шестнадесетото столетие. Поне половин година време отнема на съставителите му да го завършат, като оформянето му стартира на 15-ти септември 1920-та и завършва на същата дата през март догодина. Селото тогава е споменато като такова със статут на вакъф, което е донякъде привилегия във време на османско робство. Когато през 1913-та година се стига до избухване на Балканската война, което значи още и Междусъюзническа, 1-ви пехотен полк от София дава селото под кръстосан огън и то е опожарено. Подобна е съдбата и на много други села, резултат от военните действия.
